Игри

Информация за страница Ивайловград

Ивайловград се намира в Югоизточна България, Област Хасково. Освен това градът е административен център на едноименната община. Намира се в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на река Арда. Градът е популярен още и с това, че е единственият в България, от който се стига до Гърция, когато се тръгва в северна посока. Климатът в района е преходно – средиземноморски, а надморската височина варира между 70 и 700 м. В епохата на Средновековието на мястото на квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютница. Първите сведения за нея датират от 9 – 10-ти век, когато в епархийски документи се споменава за митрополитско селище със същото име. Крепостта е известна още и от мемоарите на император Йоан 6-ти Кантакузин, чиято войска в периода 1342 – 143 г. достига крепостта. Когато през 1362 г. османците нахлуват в Източните Родопи, градът е бил разрушен. Впоследствие поробителите прекръстват града на Ортакьой, което на български означава буквално Средно село или Село по средата.

    В епохата на османското завоевание и Българското Възраждане сведенията за града са бедни и оскъдни. В документи, отнасящи се за стопанското, политическо и икономическо състояние на Одринския вилает, се споменава и Ортакьойската каза. В резултат на кърджалийското движение и междуособиците в Османската империя, в края на 18-ти и началото на 19-ти век започва масово изселване на българското население към Мала Азия. След Освобождението се провежда Берлинския конгрес, според чиито решения районът на града остава в пределите на османската държава. По време на Първата Балканска война от 1912 г. Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада, намираща се под командването на генерал – майор Александър Танев. През лятото на 1913 г. пък в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление. На изтреблението на български елементи в районите на Беломорска Тракия се придава неофициален характер. Създадените по изкуствен път затруднения и формалности дават възможност на автономистите да използват ефективно периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони. Точната дата на пристигането на Гюмюрджинските автономни части в Ивайловград е 29 юли 1913 г.

    В периода септември – октомври същата година главорезите на автономните части опожаряват редица села и изколват общо 335 души, между които има мъже, жени, деца и старци. Унищожени са много къщи и стопански пристройки, както и църкви, училища и читалища. Избити са и огромен брой просветни и църковни дейци. Благодарение единствено на намесата на 27-ми пехотен полк и четите на прочутите тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов се предотвратява тоталното обезбългаряване на района. Едва след това започва период на мирен живот, през който един от предните бастиони на българската държава е присъединен към териториалния патримониум на страната. Процесът на политическо, административно, просветно и културно развитие започва отново след подписването на мирните договори. До 1913 г. населението на града е изцяло гръцко. В неговите околности обаче преобладават българите и турците. По време на Първата балканска война с цел сломяване на българските претенции турски и гръцки чети разоряват множество села в региона. Когато става известно, че районът все пак остава под български контрол, гръцкото население бяга панически под угрозата от отмъщение.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker